„ВЗЕТО ОТ ИНТЕРНЕТ ИЛИ КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА УПОТРЕБАТА НА ТАНЦА“. Няма Друг на Другия
„ВЗЕТО ОТ ИНТЕРНЕТ ИЛИ
КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА УПОТРЕБАТА НА ТАНЦА“
Няма Друг на Другия
От Ралица Стамболска
Последната вечер от април. Неделя. Предстои ми да присъствам на ново представление чиито автор, хореограф и изпълнител е Марион Дърова. Заглавието му е „Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца“.
Пърформансът трае около 20 минути. Играе го в "ХОД - движенческа лаборатория". Прекрасно място. Уютно. Усещането е, че си у дома. Основател на пространството е актрисата, хореограф и изпълнител Цвета Дойчева. Но трудно се открива. И аз закъснявам. Марион ми се обажда, за да ме упъти. После ме посреща и ми предлага вино. Настанявам се на мястото си и пърформансът започва.
В началото му, изпълнителката се движи на лека медитативна музика. Движенията са внимателни и деликатни, но обикновени, лишени от хореография. След малко се включва запис на глас, който говори. Той принадлежи на актрисата Мартина Апостолова. С Дърова са успешен тандем от дълго време на танцовата сцена. Гласът (на Мартина) изрежда фрагменти от различни дискурси за танца, танцуването и движението, които са взети от интернет. Чуваме определение, което Уикипедия ни предлага , думи на съвременни български и чуждестранни хореографи, различни указания и рецепти, които имат претенцията да ни дадат отговор на въпроси като: какво означават танцът и танцуването, какво да направим за да се научим да танцуваме. Дърова застава в позицията на Витрувианския човек на да Винчи - една препратка към идеята за съвършенство.
Наблюдавайки
внимателно случващото се на сцената и същевременно слушайки гласа от записа,
усещам, че нещо упорито предизвиква смеха ми. Другите в публиката също се
смеят. Но, от къде идва този смях? Какво ме разсмива така?
Замислям се. Ако думите, които чуваме, принадлежат на дискурса на Другия
(големият Друг, социалният дискурс), а живото изпълнение е „реалното тяло“,
което се движи, какво може да произлезе от това предполагаемо сравнение?
Според Лакан,
големият Друг е символичното. Другият на езика. „Другият трябва преди всичко да
се разглежда като „мястото, в което се конституира речта“. Той е както друг
субект, в неговата радикална различност, така и самият символичен ред, който
опосредства връзката с другия субект.
При едновременната
среща на дискурса на Другия (записа) с живото, движещо се тяло на сцената, се
получава „ефект на светкавица“, който може да се сравни с ефектът на
аналитичната интерпретация по време на една психоаналитична работа. Отваря се
празнина. Усещаме, че каквото и да казва Другия, то е само един от многобройните
възможни начини на говорене.
Движещото се тяло
заема различни позиции по отношение на думите. Понякога ги иронизира, или пък
се опитва да илюстрира казаното конкретно. В някои случаи следва прецизно и
точно инструкциите на Другия. И именно тук просветва провалът. И осветява
разбирането ни, че Другия никога не може да ни даде точното определение.
Никога не може да каже всичко за движещото се тяло. Една част от това тяло
винаги остава неназовима. И обратното. Реалното тяло, което се движи, никога не
може да се впише напълно, да покрие напълно дискурса на Другия. Винаги има едно означаващо, което
липсва от множеството означаващи, съставени от Другия. Няма метаезик,
дискурс с главно Д и универсално знание. Другият не може да ни даде пълния отговор на въпроса какво е танца и как можем да се научим да танцуваме.
А дали смехът ми не идва именно в отговор на този проблясък?
В своят VI семинар, озаглавен
„Желанието и неговата интерпретация“, Лакан формулира едно от своите загадъчни
изказвания, което малко по-нагоре в текста си, определя като „тайната на
психоанализата“.
Няма Друг на Другия.
„Това е голямата тайна: няма Друг на Другия. ...
...Но въпросът е, че нямам никаква гаранция, че този Друг, чрез това, което има
в неговата система, може да ми даде, ако мога да се изразя по този начин, това,
което аз съм му дал: неговото битие и неговата същност като истина. Няма, казах
ви. Другият на
Другия. В Другият няма никакво означаващо, което да е в състояние в този случай
да отговори за това, което съм аз.“ (Лакан, Семинар VI)
Известно време след
пърформанса, се свързах с Марион, за да ѝ споделя за намерението си да напиша
текст и да ѝ задам някои уточняващи въпроси. Тя ми отговори така:
„Основна цел за мен беше да представя как опитът да
дефинираш винаги ще крушира в намерението си, макар да изпълнява условно и
успешно целта си. Това е много близо до прословутите, вече станали клише думи
на Пина Бауш, че не я интересува какво танцуваш, а какво те движи. Много хора
отиват на психоаналитик или да гледат представление, или да се научат да
танцуват и задават въпроса за колко време това ще стане или какъв е смисълът на
това, което гледат или правят, защото презумцията им е, че знанието е у другия
и той може да даде формулата.“
В своя забележителен текст „Изкуство след Лакан“, Франсоа Реньо ни
припомня думите на Фройд, че артистът винаги предхожда психоаналитика. Той
добавя: „Лакан също няма да приложи психоанализата към изкуството или артиста.
Но той ще приложи изкуството към психоанализата, постулирайки, че тъй като
артистът предшества психолога, неговото/нейното изкуство трябва да допринася за
напредъка на психоаналитичната теория.“
И в този случай, това се оказва напълно на място.
„Взето от Интернет или кратко ръководство за употребата на танца“ ще се играе за втори път на 18 юни 2023, от 19.30ч., отново в "ХОД - движенческа лаборатория".
Линк към събитието тук:
https://www.facebook.com/events/252127347472540
Коментари
Публикуване на коментар