Ако Афродита е чудовище: Женствеността между желанието и ужаса

 

„Жената позволява на наслаждението да рискува маската на повторението. Тук тя е представена такава, каквато е: създаването на маскарад....

...Тя клони към излишното наслаждение, защото тя, жената, пуска корени, подобно на цветето, в самото наслаждение.“

Жак Лакан, Семинар XVII, Другата страна на психоанализата

Ако има образ в древногръцката митология, който изглежда недосегаем по отношение на чудовищността, това е Афродита – богинята на любовта, красотата и хармонията. Нейното съществуване изглежда структурирано около идеята за удоволствието. Тя въплъщава фантазията за идеалната женственост и притежава любовна власт, под влиянието на която попадат не само хората, но и всички други богове. 

  Затова новият спектакъл на Ива Свещарова „Ако Афродита е чудовище“ интригува със своето заглавие. Интригуват и въпросите, които тя изследва заедно с другите две изпълнителки - Василия Дребова и Ана Петкова и драматургът Ангелина Георгиева в хода на неговото създаване и изпълнение.

Може ли Афродита да бъде чудовище? Възможно ли е красотата да е маска, под която стои нещо ужасяващо?

Когато чета анотацията към творбата, попадам на фрази като : “естетиката на карнавалното”, “гротескови образи на жената”, “освобождаване потенциала на женското тяло в експлозия излизаща извън контрол”, “едновременно привлекателна, но и заплашителна сила”, “ритуал от трансформации”, “телесността преминава през преувеличението, разпада, абсурдното”, “символ на желанието и унищожението”, “гърдите на Афродита имат поразяващата сила на очите на Медуза”. 

Когато гледам представлението, неминуемо ме наляга усещането за нещо в повече, нещо отвъд, нещо без граници, без контрол, безспир, нещо неудържимо, изливащо се и помитащо всичко. Спектакълът има доста забавни моменти. Преувеличението, което изпълнителките използват като един от основните похвати, за да демонстрират разликата между отвътре и отвън, маската и това, което стои под нея, видимото и невидимото понякога ни карат да се смеем. Но в същото време това “нещо в повече”, създава у мен неназовимо чувство. 

Спектакълът “Ако Афродита е чудовище” задава и изследва един радикално различен въпрос: какво се случва, когато самото въплъщение на любовта, красотата, женствеността и желанието премине границата и се окаже в полето на излишъка, на jouissance (наслаждението), на нещо, което вече не се ограничава в рамките на символния ред и излиза извън него, нещо несимволизируемо, нещо неназовимо? Какво стои отвъд символа, образа, маската?

Женствеността като маскарад - съществува ли Жената?

Лакан е известен със своето изказване : „La femme n’existe pas“ („Жената не съществува“), което е било повод за критика от страна на феминисткото движение, обявявайки психоаналитичното му учение за фалоцентрично. Изказването, обаче има продължение и то е “Има много жени”. В основата му стои не идеята, че жените не съществуват, а че няма единна, цялостна, универсална същност на женствеността, не съществува Жената с главно Ж. Жената винаги е множествена, винаги в игра на маски и роли. И в този смисъл жената е въпрос на изобретяване. Всяка жена е поставена пред въпроса как да бъде жена. Отговорът му не е универсален и затова женствеността не може да бъде предадена, например от майка на дъщеря.  

В представлението тази идея се въплъщава чрез карнавалната естетика и гротесковите образи на жените. Веднага прави впечатление гримът на изпълнителките - ярко червено червило на нарисувани устни, встрани от техните собствени. Напомнят ми на двойните лица на художника Себастиан Биниек (Sebastian Bieniek) или гримът, който създава гримьорката Мими Чой (Mimi Choi).  Ефектът е на изместена маска, която не покрива изцяло и загатва, че има нещо друго отдолу, две лица, двойна същност.

 Изпълнителките преминават през серия от трансформации, при който тяхната телесност преминава „през преувеличение, разпад, абсурд и екстаз“, което подчертава идеята за нестабилността на женската идентичност. Това е същността на маскарада – женствеността не е естествена, а роля, която непрекъснато се пресъздава и променя.

Този маскарад не е просто подчинение на мъжкия поглед. Вместо това се превръща в инструмент за подриване на нормите, за разрушаване на предсказуемите рамки. Жената не е просто обект на мъжкото желание – тя става субект на своето собствено наслаждение, способна да погълне и унищожи онези, които я наблюдават.

Jouissance (Наслаждение): когато удоволствието се превръща в излишък или насладата отвъд принципа на удоволствието

Фройд открива, а Лакан разгръща разбирането, че удоволствието не е еднозначно – то има граница, отвъд която навлиза в болезнената сфера на jouissance (наслаждение). 

В своят Семинар XVII, Лакан казва:

Наслаждението „започва с гъделичкане и завършва с огнен пламък на бензин“. 

Мисля, за този цитат докато гледам представлението. Има едно специфично движение, което изпълнителките правят с ръцете си. Игривите им, трепкащи пръсти, като пърхане на ветрила в хода на цялото представление ме карат да направя асоциацията с него. Така започва наслаждението - като удоволствие, приятна игривост, закачка, гъдел, но бързо прехвърля границата и отива отвъд, където вече е по-скоро в полето на болезненото страдание. 

Спектакълът конструира женствеността като маска и ясно показва тази трансгресия. 

В него наслаждението се проявява като „експлозия на женското тяло“, като „завихряне, което излиза извън контрол“. То не е просто удоволствие, а прекомерно, дестабилизиращо преживяване, характеризиращо се с разрушителна мощ. Именно това се усеща в образите на женската телесност в представлението.

Афродита и Медуза - двете лица на обекта малко а - обекта причина за желанието

В лаканианската теория objet petit a е обектът на желание, липсващият елемент, който структурира субективността и поддържа човешкото желание в постоянно движение. Това е неуловимата причина за желание, онзи „изгубен“ обект, който никога не може да бъде окончателно притежаван, но чието търсене организира нашата психическа реалност.

Жак Лакан описва objet petit a като двустранен феномен – той може да бъде както привлекателен, така и отблъскващ, както носещ удоволствие, така и пораждащ ужас. 

Две женски фигури от гръцката митология могат да се разгледат като символи на тези две страни на objet petit a – Афродита и Медуза.
Афродита, богинята на любовта и красотата, въплъщава аспекта на objet petit a, който поражда желание и привлича субекта. Тя представлява идеализирания образ на любовта и удоволствието, онзи сияен обект, който обещава завършеност, но който винаги остава недостъпен. Влюбеният субект винаги се стреми към Афродита, но никога не може напълно да я притежава.

Афродита въплъщава тази фантасматична привлекателност – тя е образът, който пленява, но и разочарова, защото никога не се постига напълно.

 Ако Афродита представлява страна на objet petit a, която привлича, Медуза е неговата травматична противоположност – образът, който ужасява, парализира и отблъсква. Лакан често говори за начина, по който objet petit a може да приеме формата на „ужасяващ остатък“, онова, което надхвърля символния ред и изправя субекта пред празнотата на неговото собствено желание.

Медуза е фигурата, чийто поглед превръща в камък, символ на срещата с травматичното Реално, което стои под привлекателната маска на обекта на нашето желание. 

“Ако Афродита е чудовище” впечатлява и със своите осветление и сценография, дело на Ралица Тонева. В дискусията след представлението, тя сподели, че сценографията е направена изцяло от детски играчки. Златни, розови, бронзови отблясъци, фойерверки, разпръскващи блясък, но най-любопитното за мен е един "обект", който стои през цялото време на сцената и, който в дискусията нарекоха “живия обект” (отново мисля за обекта малко а). Съставен изцяло от слайм, той се разтича по пода докато трае представлението, а накрая вече е и върху телата на изпълнителките. Тук асоциацията ми е с нашумелия филм “Веществото” (The Substance) на френската режисьорка Корали Фарже (Coralie Fargeat). В него също става въпрос за красива жена, която в усилието си да остане такава се превръща в чудовище. 

“Ако Афродита е чудовище” продължава да се играе на сцената на РЦСИ Топлоцентрала. Приканвам ви да го гледате. Ще бъдете разтърсени от изпълнението и цялостната концепция на представлението. 

АКО АФРОДИТА Е ЧУДОВИЩЕ

Концепция, режисура и хореография- Ива Свещарова

Изпълнители- Ана Петкова, Василия Дребова, Ива Свещарова

Драматург- Ангелина Георгиева

Музика- Цветан Момчилов

Костюми- Пола Попова

Осветление и сценография -Ралица Тонева

Снимки и графичен дизайн - Теодора Симова (Луноход Студио)