Повторението (repetition) в психоанализата и съвременния танц

 

The Piano Phase by Anne Teresa De Keersmaeker from “Fase: Four Movements to the Music of Steve Reich"

Има една тема, която е фундаментална в психоанализата, също и в областта на съвременния танц (и танцът въобще) – това е темата за повторението (repetition). Повторението е едно от четирите фундаментални понятия в психоанализата. Докато подготвям един авторски текст, свързан с повторението и едно представление на Жером Бел, решавам да публикувам и някои други неща, открития, нещо като прелюдия към текста и в същото време да въведа това така важно понятие и да създам повече пространство за мислене по този въпрос.

Попаднах на един текст, докторска теза, озаглавена „Repeat, repeat: Returns of Performance” на Eirini Kartsaki, която разглежда повторението в съвременния танц и в писането. Опира се на няколко представления и текстове и свързва понятията повторение и удоволствие.

 „Тезата се интересува конкретно от видовете удоволствия, свързани с опита на повторение, оценяване на удоволствието, което произтича от повторението. Това удоволствие не е свързано само със срещата с повторение в изпълнението, но и с писане за повторение, или повтарящо се писане, или писане за писане на повторение, или извършване на повторение, или писане за извършване на повторение, или писане за писане за извършване на повторение.“

Занимава се с въпроса за удоволствието от повторението и при танцьорите и при зрителите. Също поставя и разглежда въпроса за писането, включително писане за представления като повторение, което, мен лично ме интересува много.

Fase: Four Movements to the Music of Steve Reich by Anne Teresa De Keersmaeker

 The Piano Phase.

„Нещо в начина, по който функционира повторението, ни убеждава, че все още можем да предвидим, че нещо ще се промени, надявайки се, че повторението в крайна сметка ще произведе това нещо, което е предизвикало в нас желанието да чакаме. Връщането на това нещо, което първоначално е привлякло интереса на зрителя, може да бъде копнеж за откритие или за промяна, за чувство на удовлетворение или облекчение, винаги свързано с желание. Връщаме се към възстановяването или поправянето, за да изпитаме удоволствие, да устоим на ефимерното, да почувстваме тъгата на това, което си е отишло и да се примирим с тази тъга. Тези процеси може никога да не свършат. Затова винаги мога да се върна към Фазата на Пианото (The Piano Phase by Anne Teresa De Keersmaeker from “Fase: Four Movements to the Music of Steve Reich) , за да я разреша, за да разбера причината, поради която се чувствам пленен и не мога да избягам. В известен смисъл тогава „повтарям завинаги“.

 Повторението създава пространство на илюзия и следователно удоволствие, в което зрителят може за момент да забрави за ефимерността на представлението (или живота). Може да създаде усещането, че ще продължи вечно, давайки в същото време пространството, в което човек може да желае вечно. В този смисъл повторението всъщност не свършва, тъй като човек може непрекъснато да се връща към спомена за него, към спомена за спомена за него и т.н. Определени представления сякаш преследват паметта ни много дълго време след като са приключили. Това, което може да завърши обаче, е актът на писане за събитието, връщането към него чрез език. Архивът на събитието в писмена форма, разбира се, винаги остава и може да бъде прочетен или написан отново и отново, превръщайки се в „различно от изпълнение“, но активният процес на писане, повторение в даден момент трябва да приключи, създавайки впечатлението, че повторението също може да е стигнало до край. Паметта прави възможно повторението на повторение, остатък от изпълнението, което винаги е различно от самото изпълнение, но все пак се опитва да запази или произведе отново някои от емоциите, които представлението е предизвикало у зрителя. Повторението може да достигне точка, когато няма „смелостта да приключи или силата да продължи“. Завършено е, почти завършено, почти е завършено ; то трябва да се поддаде на една неизбежна крайност, за която копнее и срещу която се бори.“ - REPEAT REPEAT: RETURNS OF PERFORMANCE by Eirini Kartsaki

Повторението е психоанализата – съвсем кратко въведение в No Subject - Encyclopedia of Psychoanalysis

Лакан разширява концепцията на Фройд за „принудата да се повтаря“ по различни начини.

Той заимства термина "automatisme de répétition" ("автоматизъм на повторението") от френската психиатрия, за да обозначи натрапчивото повторение или възпроизвеждане на интернализирана социална структура, която субектът многократно и натрапчиво възпроизвежда.

Докато Лакан никога не изоставя напълно термина automatisme de répétition, през 50-те години на миналия век той все по-често използва термина „настояване“ (на френски: инстанция), за да обозначи принудата за повторение.

Лакан също така определя повторението като „настойчивост на буквата“ (l'instance de la lettre), тоест като натрапчиво повторение на определени означаващи или букви въпреки съзнателните опити на субекта да ги потисне.

„Повторението е фундаментално настойчивостта на речта.“

Някои означаващи настояват да се върнат в живота на субекта, въпреки съпротивите, които ги блокират.

Jouissance

През 60-те години повторението се предефинира като завръщане на jouissance (наслаждение), излишък от наслаждение, който се връща отново и отново, за да прекрачи границите на принципа на удоволствието и да търси смъртта.

Пренос

Принудата за повторение често се проявява в преноса, при който анализантът повтаря в отношенията си с аналитика определени нагласи, които характеризират предишните му взаимоотношения с родителите му и другите.

Фройд установява важно разграничение между натрапливото повторение на материал, който не е овладян или разбран, и припомнянето, вербализацията и преработването, характерни за лечението с говорене.

Лакан поставя голям акцент върху този символичен аспект на преноса, разграничавайки го от въображаемото измерение на преноса (афектите на любовта и омразата).

Въпреки това Лакан посочва, че въпреки че принудата към повторение се проявява може би най-ясно в преноса, тя сама по себе си не е ограничена до преноса; само по себе си, "концепцията за повторение няма нищо общо с концепцията за пренос."

Повторението е общата характеристика на обозначаващата верига, проявлението на несъзнаваното във всеки субект, а преносът е само много специална форма на повторение (т.е. това е повторение в рамките на психоаналитичното лечение), което не може просто да се приравни със самата принуда за повторение. – Repetition, From No Subject - Encyclopedia of Psychoanalysis

 

…to be countinued