"Код Червено" на Марион Дърова и въпросът за Погледа

 

Идея: Марион Дърова Участват: Ана Петкова, Василия Дребова, Мартина Апостолова, Марион Дърова Музикална среда: Александър Евтимов – Шаманчето Снимки: Стефани Райчева Копродуценти: Сдружение „УоМо“ и „Топлоцентрала“ „Ход – движенческа лаборатория“

Трейлърът е част от презентационните видеа за Българската танцова платформа на фестивала за съвременен танц и пърформанс "Антистатик".

На 27 февруари, тази година, в РЦСИ Топлоцентрала се състоя премиерата на новото представление на Марион Дърова - “Код Червено”. Тя го нарича “пърформанс - изследване на ефектите, които има погледът върху тялото”. Основното означаващо тук е “поглед”, а това съвпада с темата на тазгодишния конгрес на Новата лаканианска школа (New Lacanian School) - “Клиника на погледа”, състоял се през месец май в Дъблин, Ирландия. Тема, по която работих усилено в подготовка за конгреса, поддържа интересът и желанието ми, и дава посока на моето търсене в многобройните психоаналитични текстове и семинари на Лакан от доста време насам.  

Първият текст за това представление написах за "Списание за танц" веднага след като гледах премиерата му и съдържа моите първи асоциации от видяното.

Линк към него тук:
http://dancemag.eu/content-2024/

Сега ми се иска да споделя с вас малко повече за криволичещия път на мисълта ми, защото моята работа по темата и това представление, съвсем не приключи с написването на рецензията в списанието. То бе отправна точка в мисленето ми за погледа в пърформанс изкуството като цяло и със сигурност заслужава публикация в блога.

   Когато гледах „Код Червено“, вече бях приела поканата на "Списание за танц" да напиша текст за него и имах 2 седмици за това. Затова хванах първата ми асоциация и развих текста си около нея – ние сме същества гледани в спектакъла на света. „Аз виждам само от една точка, но в моето съществуване съм гледан от всички страни“. На това място дойде и въпросът за погледа, който е отделен от тялото, погледът в реалното, и историята за психотичната Изабела, която рисува дърво с очи и надпис „ „Io sono sempre vista” (Винаги съм гледан/винаги съм видян, винаги съм на показ), с неговото двойно значение – субективно и обективно, аз винаги гледам, / аз съм гледка за света отвън. По-късно, връщайки се към аргумента на Даниел Роа за конгреса, си припомних, че той също споменава тази история като пример за една от клиничните перспективи, по които погледа се "връща" в една психоаналитична сесия. Там той изолира 4 клинични перспективи. Идеята е, че когато пациентът легне на кушетката и вече не е под директният поглед на психоаналитика, погледът се превръща в отделен обект, който се връща по четири различни начина – „клиника на връщане на погледа в полето на Другия – това е клиниката на идеала на Аза, където субекта може да се види като обичан или ненавистен“. Тази клиника се придружава от „клиника на погледа във фантазма, където той се фиксира като изваден или прибавен към Другия обект на наслаждение“. След това споменава „клинката на връщане на погледа върху тялото – погледът като подплата на огледалния образ и който или го събира или го деперсонализира, бележи го, дори го разкъсва на парчета“. И накрая – клиника на връщането на обекта поглед в реалното – когато погледа не е свързан с тяло, а е буквално навсякъде около нас – примерът с Изабела. Накрая Роа говори за погледът като наслаждаваща се субстанция, добавена към света – съвременният свят, в който живеем заобиколени от екрани, едни своеобразни огледала и където „носим погледа в джоба си“ под формата на смартфон – един въпрос, който също засягам в своя текст за списанието.

   След публикуването на текста прочетох едно интервю на Марион по повод представлението, където тя много ясно формулира каква е била идеята и целта, какво е това, което я интересува в темата за погледа. Там тя казва няколко ключови неща, които могат добре да ни ориентират около позицията, от която изхожда тя.

“В Код Червено се занимаваме по-скоро с ексхибиционистичното и нарцистичното в нас, като медиум за творческия акт. Богът е в нашите глави. Когато си правим селфи например, никой не ни гледа, но ние се държим, заставаме, фантазираме идеалното ни аз. Тоест, погледът не е непременно гледането, а нещо повече.”...

…“ Не наблюдавано, тялото изпитва позволение да съществува в различен образ, нежелан да бъде споделен от външния свят.  Плътта има несъвършенства, силуетът не е достатъчно категоричен, отпуснат е. Когато влиза в обсега на погледа, тази страна на съществуване на тялото се прикрива и то започва да се деформира спрямо идеалната представа за него.” …

…Погледът е съвкупност от знание, представи, желание, думи, дискурси, образи. …

…Публиката се намесва винаги, дори и да я няма физически, още когато се заражда идеята и после по време на репетиции. Точно там насочвам интереса си – ние не можем да се отстраним от представата, че сме гледани, щом се занимаваме с перформативни или изпълнителски изкуства. Всичко, което правим, е диктувано от тази представа….

…наблюдавания винаги фантазира какъв е погледа върху него, той фантазира себе си.”

    Тук виждаме, че нейната концепция е ориентирана от една страна към въпросът за погледа на съзнателно ниво, как се променя тялото когато знае, че е гледано, т.е погледа дава форма на тялото, структурира го, събира го, което ни препраща към погледа в огледалото, нарцисизма, наслаждението да (се) гледаш, да бъдеш гледан, дори към играта на малкото дете пред огледалото, която Лакан определя като „удивителен спектакъл“. Тезата и е, че артистите са „нарцистични“ и „ексхибиционистични“ и се наслаждават като бъдат гледани. От друга страна, тя се докосва и до въпроса за въображаемия поглед, като казва, че погледа не е само гледането, а ние имаме фантазия какъв е погледа върху нас, фантазираме себе си и тялото ни се оформя спрямо тази въображаема представа. Спрямо „идеалната представа за него“. Тук вече тя има предвид не директния поглед на окото, а един вътрешен поглед, който ние фантазираме за себе си и, който приписваме на другия.

    Това някак естествено ме води и към идеята на Сартр за погледа , която Лакан първоначално приема, но от която 10 години по-късно се разграничава в своя 11 семинар – като поставя погледа от страната на несъзнаваното, а не на съзнанието.

„Погледът е винаги в полето на Другия“

   Както Патрик Монрибо (психоаналитик, психиатър, член на Новата Лаканианска Школа и на Световната Асоциация по Психоанализа) ни каза, когато гостува на XXXVI Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS), със заглавие "Монтаж и демонтаж на погледа":

„Примерът на Сартр е, че когато, например, аз съм в стаята, която е осветена, пред прозореца, мога да се чувствам гледан от някой когото не виждам, който е скрит навън, в тъмнината на нощта. В това положение, това е тезата на Сартр, самият аз ставам обект за погледа на другия, което в крайна сметка може да доведе като ефекти тревога или срам. …

Обратно на това, което Сартр казва, погледът, който ме изненадва, такъв е израза, не е само поглед, който аз мога да изоблича, вторачвайки се в гледщото ме, фиксиращото ме око на този, който ме гледа. В действителност, казва Лакан, преди всяка една екзистенциална ситуация, погледът е преди всичко мой поглед, който аз си го въобразявам в полето на Другия.

Тука не става дума за това, което е чисто зрително, визуално, да срещна погледа на човека, който тайно ме наблюдава, а това е едно чисто предположение, което аз приписвам на големия Друг, независимо от това дали има някой, който ме дебне за да ме наблюдава или не.“

   Накрая бих споделила моето откритие. Изглежда, че произведението на изкуството може да се  яви като един щит, който артистът поставя пред Погледа. Давайки „зрелище“ на окото, той всъщност се пази от Погледа, за който Лакан ни говори и, че артистите всъщност се крият от Погледа посредством произведенията на изкуството, които създават. 

Линк към блога на Топлоцентрала и интервюто на Марион Дърова тук: 

https://blog.toplocentrala.bg/p/22?fbclid=IwAR0DPi0rW4Rjehm03s4TbewOMM21HECDpmTNxnZyMaJSCcQqfnTGG5qmT_g_aem_Abka8aJwM94KFWlUWyWHCTlOIwzE31pnGUn-A267FyGSFAWOXdfe7DXC6ouVb0bkraLBrSb9AySrktw4q9yiwDZY

Линк към аргумента за Конгреса на НЛШ, 2024 г. "Клиника на погледа" на Даниел Роа:

https://sbpl.bg/1754/kongres-nls-2024-klinika-na-pogleda/