Wo Man: Man and Woman are Only Signifiers

 

                                                    WO MAN

         „Мъж“ и „жена“ са само означаващи

Марион Дърова е завършила философия и режисура, а през 2015 г. и едногодишната обучителна програма по съвременен танц на Derida Dance Center- Dance Port Derida. Работила е с хореографи като Норман Дъглас и Сидра Бел, с чието представление участва в програмата на One Dance Week 2015. Последният й спектакъл WO MAN получи наградата „Икар” 2021 в категорията „Съвременен танц и пърформанс”за спектакъла си „Wo Man”, част от афиша на ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс.

"Не като жена

Не като мъж

Wo Man като 

разходка по ръба на изборите

в движения на себеизобретяването

медитация върху дефинициите

на множественото Едно." - Анотация към Wo Man

През 2020 година на съвременната българска танцова сцена се появява Wo Man – съвременен арт пърформанс с автор и хореограф Марион Дърова. Участват тя  и актрисата Мартина Апостолова. Представлението е вдъхновено от теорията за пола на Джудит Бътлър и представлява един опит да се изследват понятията "мъж" и "жена " и свързаните с тях социални роли, които се приписват на всеки субект, спрямо биологичния му пол. Идеята на Дърова е, през творбата да постави под въпрос стабилността на тези означаващи, да ги разколебае, да разхлаби връзката между означаващото и говорещото същество (parletre), да провокира въпроси.

Wo Man е спектакъл в две части- първата е кратък филм. На екрана се прожектират различни образи и думи, през които хореографа третира тази тема. Изписват се означаващи като "тяло", желание, роли, пол, идентичност.

„Тялото и полът са дискурсивни, а не константни, защото ние ги изразяваме и повтаряме непрекъснато чрез публичните си актове и по този начин създаваме привидност за нашата същност и идентичност„ - казва Дърова в едно свое интервю. Това нейно изказване препраща към ролята на дискурса (езика) в идентификациите на субекта.

Втората част е изпълнение на живо, което представлява едно постоянно повтарящо се движение на двете тела в пространството. Изпълнителите са заедно, в абсолютен синхрон, като повтарят една и съща комбинация от елементи, движейки се от едната страна на сцената до другата, от единия ъгъл до другия в едно кръгово движение – една медитация, целяща обезсмисляне.

В интервюто си, във връзка с тази част, Дърова казва, че живото изпълнение „не се занимава с нищо“, а е „опит да се отърсим от мисленето и от мисленото“. Опит да се отърсим от смисъла. „Във втората част на представлението, ние излизаме на сцената и се движим по един репетативен начин, много прости движения във тяхната повтаряемост и така да стигнем до една медитация, в която да се изтрият всякакви наслагвания и да остане само Едно.“, казва тя.

Отнасяйки филма към областта на въображаемото и символичното, а живото изпълнение, към областта на реалното без смисъл, представлението се доближава до онзи аспект на продължителната психоаналитична работа, а именно промяната на статута на означаващото за субекта.

„Цялото учение на Лакан се занимава с въпроса за различието между половете при говорещото същество, не като изхожда от природата/биологията, а от езика и субекта. Тази радикална промяна на гледната точка отграничава фалоса от пениса, а от тук и означаващото от органа, и намира своята кулминация в Семинар XX, Encore. Движейки се от субекта към говорещото тяло, различието престава да бъде организирано от бинарния ред и дава път на не-бинарното противопоставяне между Цяло (Tout), включващо всички говорещи същества от който и да е пол и не–цяло (pas-tout), което всъщност не позволява на бинарното различие повече да ги държи в едно.“ - казва Мари-Елен Брус в своя текст „Черната дупка на половото различие“

В семинар XX, Encore, Лакан казва: „Това, което всъщност представлява основата
на живота е, че всичко, което участва във взаимоотношенията на мъжете и жените, което се нарича колективност, не работи. Не работи и всички говорят за това, и голяма част от нашата дейност минава в това да го кажем. Въпреки това няма нищо сериозно освен това, което е организирано по различен начин като дискурс. До и включително факта, че точно тази връзка, тази сексуална връзка, доколкото не работи, все пак се получава, благодарение на определен брой условности, забрани, всякакви неща, които са ефект на езика, които трябва да бъдат взети само от този материал и от този регистър..."

...Няма ни най-малка преддискурсивна реалност, поради добрата причина, че това, което представлява колективността и това, което назовах, припомняйки току-що, мъже,
жени и деца, не означават абсолютно нищо като преддискурсивна
реалност. Мъжете, жените и децата са само означаващи.”

За представлението си Wo Man, Mарион Дърова печели Национална награда ИКАР за 2021, в категория „Съвременен танц и пърформанс“.

 

Снимка/Медия: Стефани Райчева

Този текст е публикуван в The Lacanian Review Online. Линк към него тук: 

https://www.thelacanianreviews.com/wo-man-man-and-woman-are-only-signifiers/