Буто като танц на Едното съвсем само
Човешкото същество като „нещо“ в дискурса на Масаки Ивана и E дното на наслаждението в лаканианския психоаналитичен дискурс Вече почти две години се занимавам с търсене и изследване на възможните начини на писане за съвременен танц и психоанализа. Тъй като „психоанализата е процес на говорене, но също е процес, който включва тялото“, единият от начините е да намерим опора в думите на хореографа и/или изпълнителите, в това как те говорят за едно представление или за танцът и танцуващото тяло. От друга страна, почти всяко танцово представление, обикновено е съпроводено с текст - анотация или кратко описание, където хореографът ни дава символичната рамка, в която конкретното представление трябва да бъде разглеждано. Тази символична рамка може да ни служи за ориентация около темата и идеята на творбата, както и това, което е вдъхновило и задвижило хореографа да я създаде. Създава се един дискурс около представлението и именно там могат да бъдат открити някои допирни то...