"Движения" (Mouvements) на Анри Мишо (Henri Michaux) и хореографската адаптация на Мари Шуинар (Marie Chouinard). Езикът като движение.
Движението и тялото са в центъра на творческия импулс на Анри Мишо в литературата, визуалните изкуства и музиката: „Пиша, за да изследвам себе си. Рисуване, композиране, писане: изследване на себе си. Това е приключението да си жив.» Мишо има за цел да изобрази движението на вътрешната и външната реалност, тоест движението на ума (създаване и взаимодействие на мисли, емоции и други психологически състояния) и движението във вътрешността на тялото (биещото сърце, пулсиращите вени , непрекъснатото създаване на клетки), в пряка връзка – често по враждебен начин – с условията на външния свят. В творческия акт, тялото активно участва в този процес, като е едновременно посредник между тези две концепции за реалността и предавател на този сблъсък. Един текст от частта, озаглавена „Трудности“ в Plume , предшествана от Lointain interior, показва очарованието, което скоростта и динамиката на мисловните механизми упражняват върху Мишо със самото си заглави...